Рискованият поход на Макрон срещу исляма

Всъщност не е обичайно да се пускат поп песни в двора на почитаната от векове парижка Сорбона. Но когато в сряда миналата седмица (21 октомври) ковчегът на Самюел Пати беше изнесен и зазвуча песента One на U2, вече не беше изненада. Това бе любимата песен на учителя, който беше брутално убит от ислямистки терорист. И в тази вечер на възпоменание на Пати всеки можеше също подозираше, че „One“ - „Ние сме едно“ - ще се превърне в бойно поле за Еманюел Макрон. Конфронтационният курс към радикалния ислям, който френският президент следва оттогава, крие обаче своите сериозни рискове.

Ужасяващото убийство на Пати смущава вече разделено общество. От лъчезарната усмивка на младия президент във вечерта на победата на изборите през 2017 г. остана блед спомен, а съобщението му, че французите са гласували за него с „надежда и страст за бъдещето“ сякаш е забравено. Това беше победа над Националния фронт на Марин льо Пен, партия, която преди всичко разпалва страха и омразата. Но „кризата“ се превърна в истинската крилата фраза за ерата на Макрон. Протестите на „жълтите жилетки" бяха последвани от стачки, които парализираха страната в продължение на месеци. Сега пък и пандемията на коронавируса с нейните 35 000 смъртни случая до момента. Страната е почти на колене. В момента французите трябва да седят у дома вечер, нямат право да напускат домовете си. В тази ситуация Франция се нуждае от социално сближаване повече от всякога.

Атака срещу френската идентичност

А сега и директната екзекуцията на Самюел Пати. Учителят е бил обезглавен от убиеца си на път за вкъщи. Пати беше показал противоречиви карикатури на Мохамед в своя час. Но фактът, че смъртта му провокира такива бурни реакции, не може да се обясни само с варварския начин на убийството. За мнозина убийството е атака върху основите на френската нация. Тъй като за французите нищо не е по-свещено от Laïcité - разделянето на религията и държавата, от една страна, и системата на общественото образование, от друга, което е оформило поколения ученици с ценностите на République, както припомня Луиза фон Рихтхофен от Deutsche Welle.

Макрон започва борба срещу общия враг на всички свободолюбиви хора - ислямския фундаментализъм. През последните няколко дни той обяви поредица от мерки за реформиране на исляма в страната и предотвратяване на чуждото влияние върху джамиите. Целта му е да защити французите от по-нататъшен религиозен терор. Това е разбираемо и има смисъл.

Но настояването за лаицизъм затруднява дебатите. Убитият учител беше предложил на учениците, които биха могли да бъдат обидени от карикатурата, да напуснат класната стая или да гледат за момент встрани. Макрон, от друга страна, на глас постулира „правото на богохулство“, обяви закон срещу „ислямския сепаратизъм“ - и определи исляма като религия, която като цяло е в криза. Неотдавна министърът му на вътрешните работи заяви, че е шокиран да види специални ъгълчета в супермаркет за кошер и халал месо. Там, казва Жерар Дарманин, хората вече започват да живеят в паралелни общества.

Къде се провали републиката?

След клането в редакцията на Charlie Hebdo през януари 2015 г. поне 260 души са убити при ислямистки атаки във Франция. С това страната заема зловещото първо място в Европа по този показател.

Така че Франция живееше с опасността от ислямизъм дори преди Макрон. Борбата с тази тенденция сега изисква нещо повече от остри думи и символика. Защото никъде другаде в Европа в покрайнините на обществото не живеят толкова много млади мюсюлмани без перспективи. Ислямът им дава идентичност, която френската нация не им предлага за даденост дори след две поколения - независимо от държавната училищна система. Това не е оправдание, но е важен аспект при анализа на проблема. Трябва да се помисли защо ислямистката примамка е толкова голяма. И да се помисли къде се проваля републиката.

Задачата на Макрон е като балансиране на тънко въже: той трябва да овладее влиянието на политическия ислям във Франция, без да накара 5,4 милиона мюсюлмани, живеещи във Франция, да се чувстват второ качество хора. Става въпрос за оново бединяване на цялото общество. Това е предизвикателство, с което Еманюел Макрон не бива да се проваля. За него това ще е много по-трудно от опонента му на предстоящите след година и половина избори. Тъй като Марин Льо Пен обикновено предлага много по-прости решения.